Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г.


  в гр.Калофер. Най-напред той учи във
 

   взаимното училище в град Карлово, 


   където баща му учителствува. 


   По-късно Христо Ботев 


завършва и трикласното училище 


в Калофер, където баща му се е преместил. 


През 1866 г. става учител в българското 


село Задунаевка. През пролетта на 1867 г. 


Христо Ботев се връща в Калофер, 


където баща му очаква да бъде 


заместен в даскалското поприще. 


Ботев става учител в 


родния си град, като събира около себе си 


свои връстници и по-възрастни ученици, 


упражнява ги в стрелба и ги подготвя за 


бъдещо въстание. По това време във 


в. "Гайда", издаван от Петко Славейков, 


излиза и първото му стихотворение - 



"Майци си" с подпис Х. П-в.


На 11 май 1867 г. на празника 


на св.св. Кирил и Методий 


Ботев изнася пламенно слово,
 

в което открито призовава 


на бунт срещу султана. 


Изплашен за живота на своя син, 


Ботьо Петков го изпраща в 


Румъния, където Христо Ботев 


трябва да получи стипендия от
 

Добродетелната дружина, 


за да продължи образованието си. 


Тъй като стипендията му е отказана, 


той започва работа като ученик-печатар 


във в. "Дунавска зора".


През 1868г. се записва като доброволец в 


четата на дядо Жельо войвода и написва 


стихотворението си "На прощаване". 


Но богатите българи не отпускат средства 


за нейното въоръжаване и 


минаването й отвъд Дунава се проваля.


През 1872 г. Ботев е арестуван и лежи в 


затвора за кражба на револвери. 


От затвора го избавя Любен Каравелов, 


който плаща исканата гаранция. 


1875 и 1876 г. са твърде тежки за него 


години. След смъртта на баща му майка му 


Иванка и по-малките му братя Боян, 


Стефан и Кирил се преселват при него в 


Румъния. 


През юли 1875г. семейството се 


увеличава още - Ботев се жени 


за търновката Венета Петрова.


Още през зимата на 1875-1876г. 



започва организирането на чети.
 

Подготовката Ботев пази в тайна 


от семейството си, за да 


не ги тревожи.


На 16 май 1876г. в гр. Гюргево 


на кораба "Радецки" започват
 

да се качват облечените 


като градинари четници. 


Капитанът на кораба разказва, 


че при него се явил един мъж, 


облечен във великолепна униформа, 


и се представил  на френски език 


като войвода на българските въстаници.


Той поискал кораба да бъде отведен на


посочено от него място. 


На 17 май въстаниците слизат


на българска земя близо до Козлодуй.


Първото сражение на четата


с турски войски и башибозуци 


става на Милин камък.


Според източници когато четата се 


разполага на временна почивка 



край връх Вола


над местността Йоловица, 


а щабът се съвещава,


изсвирва неочаквано турска тръба. 


Ботев се надигнал да види


какво означава сигналът и паднал,


пронизан от неочакван изстрел. 


Денят е 20 май ( 2 юни) 1876 г.