|
|
Публикации |
Ученическо творчество
|
|
Старата и новата година
19.12.10 18:13
Старата и новата година С последни сили старата година тръгва и с нея всичко старо си отива. Не ще тъгувам аз, за нея защото знам, че новата ще е щастлива. Аз виждам как пристъпва тихо по снега, замира пак дъхът ми-щастлива ще е тя. Ще донесе тя в празничната нощ, радост във очите и топлина в душите. Новата на прага с радост аз посрещам и с топлината си облива ме усещам. Кръвта във вените пулсира, а сърцето ми от блаженство замира. Румяна Кабакова
|
|
Бяла Коледа
19.12.10 18:06
Бяла Коледа Летете снежинки,бийте камбани, че днес е Коледа-празник голям. Белейте се вие, обширни поляни, светът да е бял и чист като храм! Нека се научим да прощаваме, бавно и красиво да остаряваме. Нека повече да се обичаме и доброто да привличаме. Всеки в коледната нощ с обич бъде награден, за да бъдем по-добри във такива святи дни. Румяна Кабакова
|
|
Първи стъпки в стихоплетството
05.03.10 22:23
Пролет Топло слънце грее весело се смее, небето се синее, а снегът все още белее. Цъфна бялото кокиче, с бяла дреха се накичи. Трепна с нежна си главица и събуди пролет хубавица. Минзухарко свещ запали, теменужка с лъч погали. Пчеличка работлива на работа се хвана. Долетяха птици лекокрили с песни волни и игриви. Огласиха в Ботево гората зарадваха децата. Господин Дончев Господинов VІІІ клас Кокиче Кокиче мъничко, бяло добричко, мило срамежливо, нежно и красиво. Минзухарче Мъничко другарче, жълто минзухарче. Откъде надничаш, та слънцето привличаш. Лаленце Червеничко лаленце, хубаво като детенце. Със стебълце зелено- пролетно и пременено. Габриела Георгиева Йовчева ІІІ клас Лалета жълти,алени и бели ! Красите нашата градина и цялото ни село мило. Лястовичка мила малка чернокрила, с цветно клонче във уста, носиш пролетта. Щъркел Щъркел шарен дългокрак с клюна тракаш трака трак. Първи идваш да вестиш пролет да ни донесеш! Петър Георгиев Йовчев ІV клас
|
|
Любовта- вълшебната загадка на битието
11.06.09 18:10
Сигурно е ,че откакто съществува, човекът винаги е заставал пред тази загадка на битието-Любовта.И докато ни има на този свят любовта ще съществува, защото тя носи всички хора на крилете на щастието. Знаем, че сме родени от любов и създадени за любов.И нашите родители така са родени, и техните родители … И тъй чак до началото на всички времена. Затова любовта е по- силна от смъртта, защото непрестанно ражда живот.Любовта носи в себе си зародиша на безсмъртието. Който поне веднъж в живота си е бил влюбен, той непременно е разбрал, че това чувство е вълшебно.Любовта е сътворила чудо и ние се променяме към добро. Срамуваме се от собствените си слабости и искаме да постигнем съвършенство, за да заслужим любовта на избрания човек. Любовта е не само стремеж към любимия, а стремеж за доказване на чувствата, защото лети като птица душата на влюбения, сякаш по земята не стъпва. Понякога дори се преминава през болката, през самотата, дори през скръбта за да стигне устремена до най-светлото чувство. Безкраен е пътя на любовта, защото е безкраен и необятен пътя към душата на любимия . А това е пътя на вечността.
|
|
Не убивай птицата , човеко!
10.06.09 17:33
Далече назад в хилядолетията човекът започнал да прониква в тайните на Природата, за да усвои пространствата около себе си и да живее без страх от неизвестното.А всъщност странното е това,че колкото повече е навлизал в тия пространства, толкова повече се е чувствал победител. Превърнал се е в завоевател. Изсича горите около Амазонка.Избива китовете и делфините.Избива всякакви животни с красиви кожи.Даже птици в полет избива.а те с кръвта си му чертаят своята нежна спирала, та дано се сети ,че всъщност е прострелял една звезда. Вече хиляди животни завинаги са изчезнали.Страшно е, защото сега не от глад , а от охолство човекът тръгва срещу Природата.Изсича горите, за да украси и без това разкошния си дворец. Тръгва да убива животни за кожи, с които да накипри суетното си тяло.Променя извечния път на реките,пресича го, за да направи огромни изкуствени морета.Влюбен в своя технически прогрес, дето уж трябва да облекчат живота ни, човекът създава много заводи, които изпускат отровни вещества. Как ли се чувства семето на цветето,погребано завинаги под черния асфалт? И не ви ли е тъжно, когато гледате в цирка слоновете, мечките, лъвовете, тюлените? Там ли е тяхното място?Безумие ли е обхванало това човечество? Не вижда ли? Не разбира ли? Не усеща ли? Бог ни е благословил да бъдем стопани на сътворения от него свят.Благословени сме, но сме и неразумни. Защо е най-страшното безумие да воюваш със своята Прамайка. Да искаш да бъдеш владетел на всичките и богатства и властелин на стихиите.Дали не заради това природата все по-често ни наказва със страховитите си земетръси,с тия истински малки потопи- наводненията, с незнайни болести и епидемии, с изгарящата всичко суша. Но не природата е жестока. Ние не съзнаваме собствената си жестокост към нея. А, ако нашият човешки жребий е да бъдем все така благословени, но неразумни, то значи завинаги да си останем разпънати на кръста между възторга и страданието.
|
|
Един неразделен клас
31.05.09 16:08
Здравейте! Да се запознаем:казвам се Мартин Атанасов. Не съм роден през месец март,а съм кръстен на моята баба-Мария,която много обичам.С името ми идва и пролетта.Живея в две хубави села в плодородната Тунджанска долина.С мама и татко заедно живеем в село Межда,а уча в училище „ Христо Ботев” в бабиното село-Ботево.Хубаво ми е да съм при мама и тати вечер,но по ми е весело и приятно в село Ботево,когато съм с моите съученици.С някои от тях се познаваме от детската градина,а с други от първи клас.Нашият клас е малък, но много задружен.Имаме си и прекрасна госпожа-Мария Атанасова,която ни учи и добре възпитава.С нас тя се държи като с големи-съветва ни,помага ни в трудни моменти да вземем правилно решение,учи ни да бъдем отговорни. В началото на учебната година създадохме ателие „Хоби”.Решихме да провеждаме сбирките веднъж в месеца,но бързо променихме решението.Беше ни много интересно и занимателно в него,затова започнахме да се събираме по два-три пъти месечно.Започнахме с чаени партита също както англичаните-с чай и с бисквити.На първото парти г-жа Тинка Иванова-нашата директорка ни подари чайниче.Гости ни бяха и учители,които разказваха за своите ученически години и за пакостите,които са правели като деца.С нашите татковци и с мъжете-учители проведохме сериозни „мъжки” разговори,а майките ни научиха как да правим сладки.Ние пък се оказахме добри сервитьори и чудесни домакини.Обичаме и природата.Заедно ходихме на туристически поход-събрахме за нашите партита билки,шипки,а с природни материали направихме кът „Златна есен”.Не забравихме и нашите приятелчета от детската градина-с мартенички ги закичихме и на Великден заедно празнувахме.Знаем че ще пораснем и ще станем като нашите баби и дядовци.За да зарадваме възрастните хора от Дома за стари хора,отидохме в село Болярско.Закачихме им мартенички и ги поздравихме за 3 март.Ние сме и добри артисти:потрудихме се и представихме като пиеса стихотворението„Здравствуйте,братушки”.Дружно,много весело живеем-рисуваме,четем,разказваме.С нашата задружност „заразихме” и родителите си. А те са и наши партньори в „Уроците на открити врати” по български език и математика.Стаята ни винаги е чиста,подредена,с изложби наредена.Имаме си и кът с цветя-за него се грижи най-много Гошо-любимо негово хоби са цветята.В училище си имаме и столова,където обядваме заедно.Приятно е,когато споделиш със своите приятели вкусния обяд на обща маса.Дните в училище минават весело и неусетно,защото сме като едно голямо семейство.
|
0.0856 |